Антисоциалното разстройство на личността може да приеме много форми - може да варира от измама, манипулация и експлоатация до директно нападение.

Каква е представата им за себе си?

Тези хора се смятат за самотни, независими и силни. Някои от тях вярват, че обществото злоупотребява с тях и се отнася към тях жестоко и затова оправдават потисничеството на други хора. Други могат просто да поемат ролята на хищник в „жесток“ свят, където нарушаването на правилата на обществото е нормално и дори желателно.

Каква е представа им за другите?

Те възприемат хората около тях или като експлоататори и следователно заслужават да бъдат експлоатирани, или като слаби и уязвими и следователно заслужаващи ролята на жертва.

Какви са дълбоките им убеждения?

„Трябва да съм нащрек“, „Трябва да съм агресор, иначе ще бъда жертва“. Антисоциалният човек също вярва: "Всички хора са глупаци или плужеци" или "Всички те са ангажирани с експлоатация, така че аз също имам право да ги експлоатирам." Такъв човек вярва, че има право да нарушава правилата. Тези възгледи са различни от тези на хората с нарцистична личност, които смятат себе си за толкова специални, уникални хора, че са над правилата - привилегия, която според тях всеки трябва да признае и уважава.

Някои тяхни правила за действие са: "Ако не натискам хората наоколо (манипулирам ги, експлоатирам ги, дори ги нападам), никога няма да получа това, което заслужавам." Инструментални или наложителни вярвания: „Хванете другия, докато той не ви е хванал“, „Сега е ваш ред“, „Вземете това, заслужавате го“.

Основните им поведенчески стратегии са разделени на два класа. Откровено антисоциалната личност открито атакува, ограбва и мами хората. По-финият тип - „умният мошеник“, се стреми да привлече други хора и да ги експлоатира или измами с помощта на проникващи, фини манипулации.
Единствената открита проява на емоции е гневът, че хората около тях имат нещо, което те (антисоциалните личности) нямат, но които разбира се заслужават много повече.